„Не фибрите, а разнообразието" — разговор с гастроентеролога д-р Щефан Бергер

Д-р Бергер, в лекцията си споменахте, че „яж повече фибри" е остарял съвет. Това е доста силно твърдение за нещо, което лекарите повтарят от десетилетия.

Не казвам, че е грешен. Казвам, че е непълен. Когато кажем на пациент „яжте повече фибри", какво прави той? Купува псилиум. Или яде повече пълнозърнест хляб. Или овесени ядки всяка сутрин. Тоест — увеличава количеството на един и същ тип фибри.

А данните от American Gut Project показаха нещо доста по-конкретно: значение има не колко фибри ядеш, а колко различни фибри ядеш. Хората, които ядат 30 и повече вида растения на седмица, имат съвсем различен микробиомен профил от тези, които ядат под 10. Независимо от общото количество.

Защо разнообразието е толкова по-важно от количеството?

Защото различните растения съдържат различни типове фибри, полифеноли и пребиотични субстрати. Всяко от тях се ферментира от различни бактериални видове. Когато ядеш овесени ядки всеки ден, храниш една и съща група бактерии. Останалите — гладуват. С времето микробиомът се стеснява. Става монокултура.

А когато внасяш 30 различни растения — спанак, леща, куркума, орехи, ябълки, лук — храниш десетки различни бактериални популации. Микробиомът се диверсифицира. И точно тази диверсификация е свързана с по-високо производство на бутират.

Бутиратът е нещо, което повечето хора не познават. Можете ли да обясните какво прави?

Бутиратът е късоверижна мастна киселина. Произвежда се от бактерии в дебелото черво — най-вече Faecalibacterium prausnitzii — когато ферментират растителни фибри. И тук е критичното: бутиратът е основното гориво за клетките на чревната лигавица. Без него тези клетки не функционират нормално. Лигавицата изтънява, бариерната й функция отслабва, и се създават условия за хронично нискостепенно възпаление.

Накратко — без достатъчно бутират, чревната стена постепенно се разгражда отвътре.

В лекцията споменахте конкретно дивертикулита. Каква е връзката с микробиомното разнообразие?

Миналата година в Nature Communications излезе едно много добро проучване — Nguyen и колеги — което за пръв път подробно картографира микробиома при жени с дивертикулит. Установиха точно това, което бихте очаквали: намалени нива на бутират-произвеждащи бактерии и повишени нива на провъзпалителни видове като Ruminococcus gnavus.

Това е огледален образ на данните от American Gut Project. Там хората с високо растително разнообразие имаха повече Faecalibacterium и повече бутират. При дивертикулита — обратното. По-малко Faecalibacterium, по-малко бутират, повече възпаление. Чревната стена отслабва на определени места — там се формират дивертикулите — и при определен тригер се възпалява.

Тоест, когато лекар каже „яж повече фибри" на пациент с дивертикулит — това е правилно, но недостатъчно?

Точно. Ако пациентът яде повече от един и същ вид фибри, той увеличава обема на стола, което е добре за перисталтиката. Но не адресира основния проблем — бедността на микробиома. За да произвеждаш достатъчно бутират, имаш нужда от Faecalibacterium. А Faecalibacterium процъфтява, когато е заобразен от богата екосистема. Не когато получава един и същ субстрат всеки ден.

При IBS картината е подобна?

Подобна, но по-коварна. При IBS микробиомът е обеднял — това е установено многократно, включително в мащабен мета-анализ от миналата година. По-малко Lactobacillus, по-малко Faecalibacterium, повече Ruminococcus gnavus.

Но при IBS има нещо, което го прави по-труден за справяне. Пациентите инстинктивно ограничават диетата си, защото определени храни им причиняват дискомфорт. Много от тях минават на FODMAP, което краткосрочно помага — симптомите намаляват. Но FODMAP изключва цели категории растителни храни. Лук, чесън, бобови, определени плодове...

И така микробиомът обеднява още повече.

Точно. Получава се порочен кръг. Чувствителното черво те кара да ядеш по-малко видове храни. Ограничената диета обеднява микробиома. Обеднялият микробиом прави червото още по-чувствително. И отново ограничаваш. В клиниката виждам пациенти, които ядат буквално пет-шест неща. Ориз, пиле, банани, бял хляб. Нищо сурово, нищо зелено, нищо ново. Не от мързел — от страх.

Как се излиза от този кръг?

С постепенно и внимателно въвеждане на растително разнообразие. Данните от American Gut Project не изискват големи порции — важно е колко различни растения постъпват в червата, не колко грама от всяко. Малки дози от много различни източници. Тялото може да не понася голяма купа салата, но може да понесе микроколичества от тридесет различни растения. Това стига, за да започнеш да храниш бактериалните популации, които са гладували.

Д-р Бергер, тук говорим теоретично. На практика — как човек с чувствително черво да набави 30 различни растения на седмица, когато половината от тях го подуват?

Да, това е реалният проблем. В Грац работим с диетолози — както вие — които съставят индивидуални планове. Но нека бъда честен: за повечето пациенти това е сложно и скъпо. Купуваш тридесет продукта, половината изгниват в хладилника, готвиш различно всеки ден... Хората имат натоварен живот.

Затова съм привърженик на концентрираните растителни смеси — greens powders, както ги наричат. Не всичките, разбира се. Повечето продукти от този тип съдържат пет-десет съставки — спирулина, пшенична трева и толкова. Полезно, но далеч от нужното разнообразие.

Тук ще вмъкна нещо лично. Аз работя като клиничен диетолог и от около шест месеца препоръчвам на пациентите си с чревни проблеми един продукт, който следва точно тази логика. Казва се Daily Greens, на ANSA — българска марка. Съдържа 67 съставки — десетки зеленчуци и плодове, водорасли, кореноплодни, ензими, пробиотици, пребиотици, фибри. Показах състава на д-р Бергер преди лекцията.

Да, видях го. И трябва да кажа — 67 растителни съставки в един продукт е необичайно. Повечето продукти на пазара, дори добрите, рядко надхвърлят 20. Тук, ако приложим критерия на American Gut Project, едно саше на ден покрива разнообразие, което повечето хора не набавят и за седмица.

Разбира се, трябва да е ясно — това не е лекарство. Няма да излекува нито дивертикулит, нито IBS. Но концепцията е правилна: голямо разнообразие от растителни субстрати в малки, поносими дози. Точно това е нужно на обеднял микробиом.

Какви резултати виждате при пациентите, които увеличават растителното разнообразие? Аз за себе си мога да кажа, че се чувствам повече от добре.

Микробиомът реагира бързо. Литературата показва промени в рамките на дни — не месеци. При пациентите ми, които успяват да поддържат разнообразна диета, виждам подобрение в чревния комфорт в рамките на две до четири седмици. Понякога по-рано.

Но тук е важно да кажа нещо: очакванията трябва да са реалистични. Не говорим за чудо. Говорим за постепенно възстановяване на екосистема, която е била обеднена с години. Някои пациенти забелязват разлика за десет дни. При други отнема месец-два. Зависи от изходното състояние.

Ако трябва да обобщите с едно изречение — какво бихте казали на човек с дивертикулит или IBS, който чете това интервю?

Бих казал: пребройте колко различни растителни храни сте яли тази седмица. Ако числото е под 15 — а при повечето хора е — там е вашият най-голям резерв. Не ядете повече. Ядете по-различно.